Част на колектора, която активно поглъща светлинните лъчи. За слънчеви тръби за площ на абсорбера се определя напречното сечение на вътрешната тръба (със селективно покритие), измерено с помощта на външния диаметър. Напр. 0,047 m диаметър х 1.72 височина m = 0.08m2. Тази стойност се използва при изчисляване на стойностите на ефективност. За слънчеви колектори с тръби със светлоотразителни панели, цялата надлъжна повърхност на вътрешната тръба се използва за изчисляване на абсорбаторната площ, тъй като отразяващия панел е отразява светлината върху долната страна на вакуумната тръба..
Част на колектора, през която влиза светлина. За вакуумни тръби, това се отнася за площта на външната стъклена тръба, измерена с размера на вътрешния и диаметър. Например: 0.0548м диаметър х 1.72 м дължина = 0,094кв м. 1.72 метра е откритата дължина на вакуумната тръба.
Съкращение за битова гореща вода, която излиза от горещия кран.
Състои се от две стъклени тръби, един вътре в другата, направен от едно специално стъкло. Вакуумът между тръбите ефективно елиминира преноса на топлина, който се причинява от проводимостта и конвекцията.
Обемът на водата, преминаващ през водопровод в даден период от време. Обикновено се измерва в обем / минута или обем / час. 1 л / мин = 0,264 американски галона / мин.
Delta-T се отнася до разликата в двете температури. Този термин често се използва във връзка соларния контролер. В такъв случай Delta-T е разликата между температурата в слънчевия колектор и температурата на водата в резервоара за съхранение. Delta-T контролер може да бъде конфигуриран да включи помпата, когато Delta-T разликата надвишава определено ниво (напр.:7oC / 12.7oF) и отново, когато температурната разлика падне под друга настройка (напр. 2oC / 3.6oF) – да изключи помпата. Контролерът включва помпата, когато има потенциал на топлина в колектор. A Delta-T контролер може също така да се използват за осигуряване на защита от замразяване чрез циркулиране на топла вода от резервоара към колектора, когато температурата в колектора падне под 5oС.
Ефективността на слънчевия колектор обикновено се изразява като процентна стойност, или в графика за ефективността. При оценката на колектор, се уверете, че тя се основава на правилните стойности на площта. Например: Ако експлоатационните стойности се основават на брутната площ, то общата топлинна мощност се изчислява също на база брутната (а не абсорбаторната) площ на колектора.
Тестването областта на енергийната ефективност, обикновено се изпълнява ит изпитвателни органи – акредитирани изпитвателни лаборатории.
Tm * е оста х стойност на графики за изпълнение на слънчеви колектори.
Tm * се изчислява като:
(температура на водата – атмосферния ТЕМП) / слънчасване
Например (44oC – 20oC) / 800Watts = 0,03
Способността за защита срещу загуба на топлина (студ). Слънчевите резервоари за вода и колекторите с вакуумна тръба са изолирани с полиуретанова пяна за предотвратяване на загубата на топлина. Вакуумно-тръбните слънчеви колектори с термотръба (Heat pipe) използват компресирана стъклена вата (или алуминиев силикат), заедно с полиуретанова пяна, за да се изолира топлинния поток от загуба на топлина. Стъклена вата има отлични изолационни свойства, много е лека и може да издържа на високи температури, което я прави идеален избор за слънчев колектор. Тя е направена от поне 80% стари стъклени бутилки и може да бъде рециклирана, така е благоприятна за околната среда.
При тези системи за топлообменник се използва антифризна течност – пропилен гликол. Топлоносещатата течност преминава през колектора и отдава топлинната си енергия във водосъдържателя – безконтактно, преминавайки през серпентината. Това има много предимства – защита от замръзване, по-добър контрол, по-добра хигиена.
В общи линии същото, както слънцегреенето – обяснено по-горе.
Слънчевия колектор е основната част на слънчевата инсталация за топла вода – компонентът, който поглъща слънчевата енергия (ирадиация) и я преобразува в топлина. Слънчевата инсталация за гореща вода е система, която може да включва резервоар (бойлер или друг водосъдържател), помпа, контролер слънчев колектор. Другото понятие – соларен панел, по често се използва за фотоволтаичните (PV) панели за производство на електричество.
Мощност на колекторите е даден във ватове (Watts). Имайте предвид, че тази цифра (например 900 W) показва моментната мощност. Тоест колектор с мощност от 900 W за 7,5 часа ще осигури 6.75kWh енергия. 6.75kWh е количество енергия, достатъчна, за пример за затопляне на 100L вода до 58oC.
Налягането на водата в системата се измерва най-често с bar. 1 бар = 1.02kg/cm2 = 14.5psi = 100kPa = 0.1Mpa.
Общата площ на колектора, включваща рамката, колектора и абсорбатора. Тази област често се използва при сравняването на колектори, но по-доброто му приложение е за сравнение на колекторите по коефициент – стойност за пари.
Безвредна антифризна течност за слънчеви инсталации. В европейските инсталации за топлоносещата течност обикновено съдържа между 25 и 50% пропилен гликол като антифризна добавка. Пропилен гликол се свързва често с използвания в превозните средства антифриз – етилен гликол, но се различава в това, че е нетоксичен, което е изискване за предпазване от риск, ако топлообменната серпентина в цилиндъра за вода се повреди.
Работната станция е стандартен пакет от често използваните компоненти, необходими за създаване на соларния кръг, включително помпа, възвратна клапа, клапан за освобождаване на налягането, манометър, запълване и източване и регулатор на диференциално температура.
Покритие на съединения на Барий, използвано във вътрешността на вакуумна тръба, за да се поглъщат газовите молекули, които присъстват по време на производството на вакуумната тръба и по този начин да се запази целостта на вакуума. Той има и второстепенна функция, тъй като визуално показва, когато тръбата е функционална. Покритието променя цвета си от лъскаво сребро към пухкаво бяло при загуба на вакуум в резултат на някакво счупване или дефект.
Съд, предназначен да поеме топлинното разширение на загрятата от слънчето течност. Тя се състои от контейнер, разделен от гъвкава мембрана, с газ под налягане от една страна, и отвор към антифризната течност от друга. Тъй като обемът на слънчевата течност се променя, поради топлинно разширение, мембраната се движи, за да се даде възможност за поемане на това разширение на течностния обем.
Отнася се до количеството слънчева светлина, която пада върху земята.
Mонтира се на изхода на цилиндъра с гореща вода (бойлер или друг водосъдържател), за да смесва топлата вода със студена като по този начин автоматично поддържа подходяща температура от крана за гореща вода с цел отстраняване на риска от опарване. Смесителния вентил позволява да се поддържа по-висока температура на горещата вода в цилиндъра, отколкото иначе би било безопасно, като по този начин ефективно увеличава количеството на натрупваната топлина.
Това “умната част” на слънчевия колектор, интегрирана във вътрешността на вътрешната вакуумна тръба. Неговата функция е да абсорбира слънчевата радиация, и да намалява излъчваната радиация. Повечето материали, които са добри в усвояването на радиация са еднакво добри да я излъчват обратно. Селективно покритие във вакуумните тръби, поглъща около 94% от падащата радиация и отделя само около 6%.
Функцията на соларната течност е трансфер на топлината от колектора към цилиндър сза гореща вода. Това обикновено е смес от вода, пропилен гликол и инхибитори на корозия. Гликолът позволява температури над 100oC, без кипене на флуида.
Слънчевата фракция е пропорцията на топла вода, загрята от слънчева енергия, в сравнение с общото използване на гореща вода, изразено като процент. Повечето инсталации целят около 60-70%. Инсталиране на повече панели ще се повиши слънчевата фракция, но ще намали възвръщаемостта, а също и създава повече отпадъчна топлина през летните месеци, която трябва да бъде разсеяна.
Това е температурата, която колекторът може да достигне, ако топлината му не се отнема от топлоносеща течност, тоест поради някаква принчина флуида не преминава през колектора. Максималната температура зависи от баланса между акумулирана топлина от слънцето и отдадената към околната среда температура. Вакуумно-тръбните колектори могат да издържат без повреда до над 250oC.
Топлиен склад се използва за отвеждане на произведена топлина, която е в по-голям обем от моментите нужди на обекта. Например, когато оборудвана със слънчева инсталация къща бъде оставена необитаема през лятото. Отвеждането на “отпадъчната” топлина става чрез създаване на клон в соларния кръг, който заобикаля топлооменната серпентина в бойлера и отдава температурата в радиатор или друг акумулатор, разположен в мазе, килер, таван.
Вакуумиран меден прът или тръба, пълна с малко количество нетоксични течност, използвана за пренос на топлина, която отдава на топлоносеща течност.